Лепа Брена на 66: момичето от Бръчко, покорило Балканите

20 Октомври, 2026 05:32 741 2

  • лепа брена-
  • балканска музика-
  • сладки грех-
  • концерт в софия-
  • югославска музика

Фахрета Яхич превръща фолка, киното и сценичния спектакъл в общ език за милиони зрители от бивша Югославия и България

Лепа Брена на 66: момичето от Бръчко, покорило Балканите - 1
Снимка: БГНЕС

Когато през 1980 г. Фахрета Яхич пристига при музикантите от „Лира шоу“, тя носи голям сив куфар, вързан с въже. Няколко години по-късно същото момиче вече е Лепа Брена – сценично име, което ще се превърне в запазена марка на балканската музика.

Певицата е родена на 20 октомври 1960 г. в Тузла, но израства в Бръчко. В гимназията е отлична ученичка, играе баскетбол и пее рок песни на училищни събирания. Именно спортният ѝ прякор „Брена“ по-късно влиза в сценичното име, а определението „Лепа“ се появява в началото на професионалния ѝ път.

От „Лира шоу“ до „Сладки грех“

Началото не е гладко. Саша Попович, един от основателите на групата, първоначално не е убеден, че Фахрета е подходящият избор за певица. В разказ, публикуван от „Блиц“, той си спомня, че първото му впечатление било скептично, но след като я чул да пее, променил мнението си. „Така Фахрета Яхич стана Лепа Брена, а всичко останало е история“, казва Попович.

Групата сменя името си на „Сладки грех“, а през 1982 г. излиза първият албум „Чачак, Чачак“. Заглавната песен бързо превръща Брена в разпознаваемо лице, а следват хитове, телевизионни участия и концерти в цяла Югославия. Тя не разчита само на гласа си – изгражда образ, в който музиката, костюмите, хореографията и чувството за хумор вървят заедно.

Певицата, която влезе и в киното

През 1987 г. излиза „Хайде да се обичаме“ – музикална комедия с участието на Лепа Брена и „Сладки грех“. Филмът използва концертното пътуване на групата като сюжет и превръща песните в отделни запомнящи се сцени. Успехът води до още две части – „Хайде да се обичаме 2“ през 1989 г. и „Хайде да се обичаме 3“ през 1990 г.

Така Брена се оказва едновременно певица, филмова звезда и телевизионен образ. Песни като „Хайде да се обичаме“, „Югославянка“ и „Четири години“ започват да живеят не само в ефира, но и в колективната памет на цяло поколение.

Хеликоптерът над стадион „Васил Левски“

Най-зрелищният епизод от връзката ѝ с България се случва на 24 юли 1990 г. Тогава Лепа Брена пристига с хеликоптер на стадион „Васил Левски“ в София. За посещаемостта на концерта през годините са посочвани различни числа – около 100 000, 120 000 и 122 000 души. Самата певица говори за 122 000 зрители, докато български медии и публика често посочват по-ниски оценки.

Независимо от разминаването в числата, мащабът на събитието остава безспорен. Появата с хеликоптер, песента „Югославянка“ и препълненият стадион превръщат концерта в символ на времето, когато музиката преминаваше границите по-лесно от политиката.

Днес Лепа Брена продължава да бъде свързвана с общото културно пространство на бивша Югославия. „В държавата, която се казваше Югославия, спяхме по-спокойно. Имахме по-малко пари, но бяхме щастливи“, казва тя пред Klix.

На 20 октомври 2026 г. Фахрета Яхич-Живойнович навършва 66 години. За едни тя е гласът на „Сладки грех“, за други – героинята от „Хайде да се обичаме“, а за трети остава жената, кацнала с хеликоптер на софийския стадион и превърнала един концерт в спомен за цяла епоха.

Източници: klix.ba, blic.rs, bgonair.bg


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 5 от 2 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Този коментар е премахнат от модератор.